La première chose que j’ai remarquée à propos de ce livre était la couverture et le titre. Je ne suis pas le genre de lecteur à juger les livres par leurs couvertures, mais j’en apprécie certainement un bon, et je pense qu’il peut être assez important pour capter l’attention du lecteur potentiel (comme c’était dans mon cas)
Everville est un fantastique de type magique et épique, qui convient également aux jeunes lecteurs adultes et adolescents. Voyager entre différents mondes et royaumes a toujours été l’un de mes thèmes préférés dans les livres de fantasy, et ici j’étais heureux de découvrir un monde vaste et magnifique, même si dans ce livre nous n’avons pu en apercevoir qu’une partie. Sa structure est assez compliquée, mais elle a été très bien expliquée, donc je pouvais facilement imaginer les huit mondes, leurs positions et comprendre le lien avec Everville. Dans ce monde, nous rencontrons une toute nouvelle sélection de créatures, pas que cela me dérange les bons elfes à l’ancienne 😀 Mais avoir quelque chose de nouveau est rafraîchissant. J’ai vraiment aimé la race des Fron, principalement à cause de l’optimisme de ces créatures.
L’histoire est principalement racontée par le personnage principal, Owen, mais une grande partie des événements ne sont pas vus ou vécus directement par lui, et c’était la meilleure partie pour moi.
L’histoire se déroule dans notre monde et les royaumes magiques, et ils sont tous connectés d’une manière assez curieuse. Mais pour moi, le plus intéressant était tous les points de vue différents et la façon dont ils s’entremêlaient. Au début, j’ai pensé que c’était juste que le point de vue était brouillon, probablement parce que les faits ont été présentés en premier, et expliqués plus tard. Owen obtient des informations de différentes manières – le dispositif d’apprentissage, les souvenirs du Gardien, et plus tard, grâce à la connexion avec ses amis, il est capable de percevoir toute la bataille en même temps depuis le front et de côté, ce que je pensé assez cool.
Ah, ce dispositif d’apprentissage. Au début, je me suis dit « Hé, c’est de la triche ! » Mais heureusement, il n’est pas galvaudé. Alors que le lecteur peut parfois être impatient de poursuivre l’histoire, la vérité est qu’il faut vraiment beaucoup de travail et de temps pour améliorer ses capacités, et au début, j’étais mécontent que cela puisse simplement être ignoré. Mais en réalité, le personnage principal passe une bonne partie du livre à s’entraîner et à se développer. Pensez-vous par hasard à Naruto, ou à une série animée similaire, où il a fallu au personnage principal une saison entière pour apprendre une nouvelle technique ? Lol, ne t’inquiète pas. Pendant qu’Owen s’entraîne, nous en apprenons davantage sur la précédente brèche des mondes. Il y a donc un équilibre.
Je pourrais dire qu’il y avait en fait deux personnages principaux dans le livre, tout aussi importants, encore une fois à cause de la façon dont les événements passés et présents sont racontés. Le premier est bien sûr Owen, le garçon humain, et l’autre est le fron Corwin, dans le passé – le sauveur de son peuple, et maintenant – l’un des gardiens les plus sages d’Everville. Et si je devais choisir un favori, ce serait Corwin. J’étais beaucoup plus… à l’aise avec lui, capable de se connecter, en quelque sorte de parler. Je ressentais vraiment ce personnage et ses aventures, alors que ce n’était pas vraiment le cas avec Owen. Il était un peu trop sec avec moi, trop de raison et trop peu de passion et de réponse émotionnelle. J’ai trouvé cela assez étrange, étant donné son jeune âge, tous les événements et la pression qu’il a subis, et le fait qu’il raconte la majeure partie de l’histoire, nous devrions donc vraiment voir tout ce qu’il est et ressent. Dans l’ensemble, je voulais un peu plus de développement de personnage, compte tenu d’Owen et de ses amis aussi.
J’aurais aussi aimé un peu plus d’un dialogue. Cela rendrait certaines scènes plus vivantes et réalistes, et pourrait enlever cette sécheresse qui me dérangeait. Partout, il y avait de belles descriptions et scènes, je pouvais les voir presque comme dans un film, mais à certains endroits, j’aurais vraiment besoin de parler davantage.
Au fait, je dois noter un personnage qui m’a intéressé – Zee. J’espère qu’il y aura plus à venir sur lui. Je pense qu’il aura la capacité de rendre le conflit plutôt noir et blanc plus… coloré 😀 Hah, mais ce ne sont que des suppositions !
Dans l’ensemble, à mon avis, c’était un bon roman fantastique, avec un monde, des décors et une intrigue bien construits. C’est un bon début pour une série, qui intéresse les lecteurs au conflit, alors qu’en même temps, le livre ne se termine pas trop brusquement. Non, comme je déteste quand un roman tombe tout simplement ! Cela m’a cependant laissé vouloir plus de personnages. J’espère que nous en verrons plus dans les prochains tomes.
Ma note se situe entre 3,5 et 4 étoiles. Je tiens à remercier l’auteur de m’avoir offert son livre en échange de ma critique honnête.
~~~~
авка корица, това си помислих първо, и се включих в конкурса за книгата в Гудрийдс. е спечелих, но след това авторът и писа и ми предложи книгата в замяна на искрено мнение, за сое.
« Вечноград » (май ще си карам с превода, доста ме радва 😀 ), е ебно фентъзи, което клони към епичнонодящ оно фентъзи, което клони към епичнонодящ ое Основната тема е пътуването между светове, свързани с нашия, която си е една от любимите ми, и тук за мое удоволствие открих един доста интересен и обширен свят, макар че в тази книга виждаме само една част от него. Всъщност става дума за няколко на брой свята, свързани един с друг по малко сложен начин, който обаче е обяснен добре и нагледно, та да може дори на такива като мен да им стане ясно. Те са населени от различни раси и същества, повечето от които оригинални – не, че не си обичам добрите стари елфи и джуджета, но все пак, малко разнообразие е винаги добре дошло 🙂 Спечелиха ме Фроновете, главно с нестихващия си оптимизъм.
сторията се разказва редимно от главния герой, Оуен, но всъщност голяма част от събитията не са прежит оляма част от събитията не са прежиа. тук идва един от елементите, който ме заинтригува най-много. азлични гледни точки се реплитат непрекъснато. На моменти дори се губех и оставах с впечатлението, че има някакво объркване, което се дължеше на факта, че обяснението за способността на героя да разказва видяното от чужда гледна точка идва в по-късен етап. ен разказва нещата така, както сам ги вижда; рез свързването си с »обучаващото устройство », рез досега си със спомените на Пазителя, чрез връзката . акрая агодарение на това едно и също реме наблюдаваше итката в ост отдалече и същевременно ер Има едно непрекъснато преплитане на гледни точки и на влияния между световете, което е на моменти объркващо, но може би беше най-интересната за мен част от книгата.
Ня, обаче това « обучаващо устройство ». Отначало хич, ама хич не ми допадна. а това си беше направо измама – росто така хоп-пип-и научаваш! а щастие, не беше прекалено с употребата му. Дори и на мен като читател да ми се иска понякога нещата да забързат, истината си е, че са нужни време и усилия, за да се обучи един герой и да разкрие потенциала си и идеята, че това ще бъде просто пропуснато, не ми се онрави. о се оказа, че ен прекарва по-голямата част от книгата в тренировки. али някой сега си представя Наруто, или някое подобно аниме, където главният ерой рекарв рекарва и о еседн ето главният ерой рекарва и о еседин ето главният ерой прекарва т еседн аи ах, не се безпокойте. аралелно на тренировките се разкриват риключенията на Пазителя в миналото, така че се получава баланс.
Може да се каже, че всъщност има двама главни героя, и двамата еднакво значими, заради начина, по който е разказана историята и по който са отразени събитията в миналото и бъдещето. иният е Оуен, момче от нашия свят, а другият – Коруин – някога Фрон, на когото се пада да спаси ено, на когото се пада да спаси Вечно, на когото се пада да спаси Вечно ако трябва да си избера любимец, то това със сигурност е е Коруин. еше много по-лесно да съпреживяваш о време на неговите търсения и приключения, отколкото на Оуеоите търсения и приключения, отколкото на Оуотен, въприни тори ми се твърде сух и рационален, ез да показва почти никакви емоции. Това ми се стори много странно, като се има предвид възрастта на героя, всички събития, през които преминава, а и факта, че виждаме нещата през неговите очи, и съответно би трябвало да опознаем повече и него самия. общо, и Оуен, и приятелите можеха да бъдат малко по-добре развити.
свен това, още малко диалог нямаше да ми дойде зле. аже си мисля, е еше да отнеме тази сухота, която ме дразнеше на моменти, и щеше да направи ни-. а страхотни описания, ного живи, и понякога си ги редставях ато на филмова лента, но алко реоик ато на филмова лента, но малко рекъмоикир
ежду другото, искам да отбележа един друг герой, който успя да е аинтересува – Зи. адявам се продълженията да има ейно негово участие, ащото ми се струва, е той има отенциазчуп да ра ра н. 🙂 о това са си само догадки.
тносно оформление и редакция, имаше някои малки грешки, които обаче не е обезпокоиха. о-неприятни за мен бяха кавичките – на места липсата им, на други присъствието, защото се създаоваше объ. о разбрах, е е имало редакция на книгата след копието, което четох, така че не би трябвао тесеи но)
Накратко, « Вечноград » еше приятна фентъзи новела, с интересно построени светове и завръзка. оста добро начало на поредица, което заинтригува читателите, поставя основите на света, но сеноре. асиха света, можем да спим спокойно 🙂 Някои от героите обаче и а недостатъчно развити, а изкаот – . адявам се в следващите части от историята тези аспекти да се подобрят 🙂
авам и ежду 3,5 – 4 ездички.