[ad_1]
Avis bulgare ci-dessous/Ревюто на български е по-долу
Dans de nombreuses musiques de films qu’il a composées, Hans Zimmer inclut un motif d’horloge. Dans « Dunkerque », il a même utilisé le ton dit Shepard – une illusion auditive dont la hauteur semble constamment ascendante, bien qu’elle reste la même. Dans sa pièce, Samuel Beckett accroche également une horloge géante imaginaire (peut-être sur ce même arbre solitaire où les personnages veulent se pendre) pour faire tic tac le temps pour Estragon et Vladimir, mais abandonne la technique du suspense. Il n’y a pas de suspens. Il semble également y avoir un vide temporel, bien que nous puissions clairement entendre le tic-tac, ce qui montre que le temps passe réellement. Il n’y a qu’une attente interminable.
« Rien ne se passe, personne ne vient, personne ne va, c’est affreux !
Beckett s’est inspiré pour sa pièce du tableau de Caspar David Friedrich « Deux hommes contemplant la lune ». Les silhouettes sombres et la silhouette de l’arbre mort contrastent étrangement avec la lune dorée au loin. De la même manière, V. et E. s’efforcent constamment de voir leur lune brillante à l’horizon – leur Godot – mais ce qui leur manque, c’est la dynamique. « L’air est plein de nos cris », dit Vladimir. « Mais l’habitude est un grand assourdissant ». Et l’habitude de ne rien faire quand on est étouffé par les longs doigts froids de l’absurdité ne laisse pas ses victimes s’échapper facilement. Dans une interview, Maria Popova dit « La pensée critique sans espoir est du cynisme. L’espoir sans esprit critique est naïveté ». V. et E. espèrent naïvement que leur salut viendra de l’extérieur, pas d’eux-mêmes. C’est pourquoi ils sont pris dans l’impossible cercle vicieux d’attendre que quelqu’un leur apporte un sens, mais le sens de leur existence est d’attendre que quelqu’un leur apporte un sens.
« On trouve toujours quelque chose, hein Didi, pour nous donner l’impression d’exister ? »
Nous, les humains, sommes de grands spécialistes pour nous donner l’impression d’exister. Même pour nous leurrer que les choses que nous faisons sont quelque peu significatives. Nous serions devenus fous autrement. Peut-être avons-nous? « Nous sommes tous nés fous. Certains le restent ». Godot est une allégorie de ce que nous attendons tous. Probablement aussi ce que nous devenons en attendant. Peut-être que le sens est de chercher du sens, de ne pas s’attendre à ce qu’il vienne à vous. Peut-être qu’il n’y a pas de sens. Où es-tu, Godot ?
La pièce de Beckett est un représentant du théâtre de l’absurdité et de son examen minutieux de l’existentialisme. La vie est vide dans l’attente de Godot, même la communication est une aile brisée d’oiseau, irrationnelle, perdant son propre fil, une demi-vie. Samuel Beckett, qui préfère « La France en guerre contre l’Irlande en paix », qui, selon ses propres mots, écrit parce qu’il n’est fait pour rien d’autre, exprime dans sa pièce ce cri muet et frénétique que nous émettrions tous si les absurdes avaient vraiment raison. Ils soupçonnent que l’existence n’a pas de sens, mais comme cela ne peut pas être prouvé, nous avons le choix de nous suicider ou non. Vladimir et Estragon envisagent également de se pendre à quelques reprises sur un ton très neutre.
« Toute la soirée, nous avons lutté, sans aide. »
C’est presque insupportable d’être laissé à soi-même et à ses choix. Vous vous demandez si vous devez vous diriger vers l’inconnu, ne sachant pas à quel point c’est dangereux ou rester dans l’affreux familier dont vous connaissez déjà le degré d’horreur. D’un point de vue évolutif, nous sommes conçus pour placer des paris sûrs car il y a toujours un essaim de mauvaises choses qui se cachent dans le noir. L’inconnu, c’est l’obscurité. En fait, à l’approche de la nuit, V. et E. se calment, comme si leur procès était terminé pour la journée – la nuit est une métaphore de la mort, et quand vous êtes mort, vous n’êtes pas tenu de continuer la douloureuse recherche de sens .
« En attendant Godot » est une pièce assez abstraite, sujette à toutes sortes d’interprétations. Beckett était agacé par cela et se demandait pourquoi les gens essayaient de compliquer quelque chose qui était autrement si simple. Un critique littéraire a dit que pratiquement rien ne se passe dans la pièce. De plus, puisque l’acte II est presque une répétition de l’acte I, alors rien ne se passe deux fois. Y aura-t-il un intérêt à lire « En attendant Godot » alors ? Il y aura – à cause de l’atmosphère sans vie qui est le reflet de la vie – la vie est aussi parfois très illogique, à cause de l’ironie et des fragments de perspicacité piquante. Et de chercher un sens pour vous-mêmes. Toujours pour ça.
« C’est comme ça sur cette salope de terre. »
~~~~~~~~~~~~~~
доста от филмите, а които е композирал музика, Ханс Цимер включва мотив с тиктакащ часовник. В „Дюнкерк“ дори използва т.нар. тон на Шепард – ова илюзия, ри която ни се струва, е аното непрестанно се усилва, макар то да осто. В своята пиеса Самюел Бекет също обесва въображаем гигантски часовник (може би на онова самотно дърво, където и персонажите искат да се обесят), който отмерва времето за Естрагон и Владимир, но се отказва от похвата с нагнетяване на напрежението. апрежение няма. реме също като че ли няма, реки че отчетливо чуваме цъкането, което показва как то всъщност си отива. а само едно безконечно чакане.
„Нищо не се случва, никой не идва, никой не си отива, ужасна работа.“
екет се вдъхновил за написването на пиесата си от картината на Каспар Давид Фридрих ама души, съзацар Давид Фридрих ама души, съзарит. рачните игури и силуетът на мъртвото дърво леко зловещо контрастират на златистата на в далечината. ака и В. и Е. непрестанно напрягат взор да видят своята грееща луна на хоризонта – своя Годо – но това, което иа, липа „Въздухът е пълен с нашите рясъци“, азва Владимир. „Но навикът е олям заглушител“. навикът да не правиш нищо, огато си скован от студените дълги пръсти на безсмислието, не пуска никаи. едно интервю ария Попова азва, е ритичното мислене ез надежда е цинизъм, но надеждата без ритично мислене е наивитет. . и Е. наивно се надяват, е спасението им е ойде някъде отвън, а не от тях самите. Затова са и хванати в невъзможния кръгов капан на това да очакват някой да им донесе смисъл, но смисълът на битието им да е да чакат някого, който да им донесе смисъл.
„Винаги намираме нещо, а, Диди, за да си даваме вид, е съществуваме, нали?“
Хората сме големи специалисти в това просто да си даваме вид, е съществуваме. ори да се самозаблуждаваме, е нещата, които вършим, все пак имат някакво значение. ихме олудели иначе. оже и сме? „Всички се раждаме луди. ои си остават“. одо е алегория на онова, което всички чакаме. ероятно и на това, което се превръщаме, окато чакаме. оже би смисълът е да търсиш смисъл, не да го очакваш сам а дойде ри теб. оже би го няма никакъв. е си, одо?
иесата на Бекет е представител на театъра на абсурда и неговото вглеждане в екзистенциализма. Животът е безсъдържателен в очакване на Годо, общуването дори е пречупено крило на птица, ирационално, губещо собствената си нишка, в период на полуразпад. амюел Бекет, ойто предпочита „Франция във война, отколкото Ирландия в мир“, Който по негови думи пише, защото за друго не го бива, изразява в пиесата си онзи ням неистов вик, в който всички бихме зинали, ако абсурдистите наистина са прави. е одозират, е смисъл а се съществува наистина няма, но тъй като това е непроверяемо, ни остеа избао . адимир и Естрагон също обмислят обесване със съвсем елничен тон на няколко пъти.
„Цяла вечер се борихме, оставени сами на себе си.“
очти непоносимо е да си оставен сам на себе си и на изборите си. а се питаш али да тръгнеш непознатото, което не знаеш олко е страшно, илн да останеш восе асно, илн да останеш восе асно, т еволюционна гледна точка ни е аложено да играем на сигурно, защото в рака винаги дебнат много л епознатото е мрак. същност с наближаването на нощта В. и Е. се поуспокояват, все едно изпитанието им за деня е приключило – нощта е метафора на смъртта, а когато си мъртъв, от теб не се очаква мъчително да търсиш някакъв смисъл.
„В очакване на Годо“ е доста абстрактна пиеса, която е обект на какви и не интерпретации. екет ил подразнен от това и се ел ащо хората се опитват а усложняват нещо, което иначе со е е. ин литературен критик казва, е пиесата на практика нищо не се случва. ещо повече – тъй като второ действие е почти повторение на първо, то нищо не се случва два пъти. е има ли защо а рочетете „Годо“ тогава? Ще има – заради безжизнената атмосфера, която е отражение на живота – защото и в него невинаги има логика, заради иронията и откъслеците хапливи прозрения. за да потърсите и вие смисъла. инаги заради това.
„Такива ми ти работи на тая тъпа земя.“
[ad_2]
Source link