тюн de Dimitar Dimov

avril 1946 . е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ („Литературен фронт“, 2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. 2 години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“ („Литературен фронт“, №20, 31.01.1948), след още 1 г. — „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949, 7). рез 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „

avril 1946 . е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ („Литературен фронт“, 2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. 2 години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“ („Литературен фронт“, №20, 31.01.1948), след още 1 г. — „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949, 7). Janvier 1951
„Тютюн“ се оказва не само един от най-четените романи в българската литература, но и спъни-камъкът на българатура, но и спъни-камъкът на българатура, но и спъни-камъкът на българсс. опулярността му напуска романовото пространство и обсебва всичко за и около творбата. апочнал с тридневното „обсъждане“ на „Тютюн“ (8, 11 и 13.02.1952) СБП, спорът се пренася периодичния 11..иичния пео2,.т („Лорът се пренася периодичния пе,.03 10.03, ет („Лорът се ренася периодичния пе,. и кулминира в редакционната статия на в. « Работническо дело » – « За романа` Тютюн` и неговите злополучни критици »(16/03/1952) – спор не толкова за достойнствата на романа, колкото за границите и възможностите на догматичното литературоведско мислене.
Единодушно изказаното мнение, че « Тютюн » се нуждае от « преработване », настойчивите подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои ; това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. аботата по II редакция ротича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов — редактор и помощник на Димов през 1953 г., а през 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. рез 1955 излиза III издание на романа, в което Д. имов извършва допълнигелни поправки върху текста, но и в ата случая итературната крината критика предпочита а а итературната критика предпочита а а итературната критика предпочита да р крайна сметка „Тютюн“ заживява в новия си вариант и едва през 1992 се оявява отново в първоначалния сзи обр
В различните си редакции « Тютюн » е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социалнопсихологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на « Никотиана » `, така и извън него. Романът е екранизиран рез 1961 (режисьор Н. Корабов). До 1962 година целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, италиански и френски .