ед два прочита на Слънцето пак и стои оня привкус, който в думи бих изразил ато « Еее, може ли таа ! » и дори не бих си направил труда да тълкувам – дори пред себе си.
неверявайки
ед два прочита на Слънцето пак и стои оня привкус, който в думи бих изразил ато « Еее, може ли таа ! » и дори не бих си направил труда да тълкувам – дори пред себе си.
Изневерявайки на кулинарната терминология отпреди малко, споделям, че се чувствам объркан – абе, аз пораснах ли, докато живях в този свят, който Ники сподели с мен, научих ли се да летя по-добре, докато помагах мислено на Радо, помъдрях ли някак след многото чудения и питания ак на същия тоя Дичо, промених ли се, същия ли съм, или що?
Определено видях, почувствах и преживях повече, отколкото при първото хранене от змейската пани– ъм, поредица, но е твърде цялостно преживяване, за да извлека от него раздробени на късчета текст ползи. Тази цялостност е нещото, което би ме накарало да прочета отново всичко от Драконче насам, та дори и последната част от Слънцето, която ми остави един такъв вкус, дето … абе, как да го опиша – все едно да ти дадат най- после дългоочаквания бонбон, обаче в същия миг, докато му развиваш внимателно опаковката, помирисваш съдържанието, поднасяш го на гладните си очи, а след това позволяваш и на слюнката да го поднесе на вкусовите ти рецептори, та, в същия този блажен миг забелязваш как твоят агодетел, оня тип с бонбона, крие а купа с бонбони зад рба си и без глас ти казва -ъ! Някой рба си и без глас ти казва -ъ! Някой норуг път ».
Е, да го прегърнеш ли топло (да!), Да му благодариш ли сърдечно (пак да!), Какво да го правиш тоя благодетел, при положение, че нито ти иска нещо в замяна за бонбона, нито ти обещава още. Е, впримчва вниманието ти и ти показва кутията зад гърба си, ама насила хубост като не става, остава искрено да го помолиш, както само някой шольо може: Мили бате, моля те, дай ми още един бонбон, ден с Радо и Верена ( !!!), олъх на криле !
о сравня Ники Теллалов с готвач, то Слънцето придобива вида на гозба с невероятно много вкусосе и разоа озба с невероятно много вкусосе и разор обаче не съм добър дегустатор – не умея да оценя и опиша докрай вкусовете, които оставят следите си у. А тази кни– гозба, подправена с вкусовия спомен на още три преди нея, остави трайна следа у мен.
ега, а не помислите, е се оливам, ишейки толкова. се изливам този текст. това е нищожна, синтезирана частица, сравнение с количеството и наситеноста емоии, коичеството и наситеноста емоции, коиито та .
Мислех да седна непосредствено след като дочета « Слънце недосегаемо » и да излея каквото се носи у мен, но го правя сега – наситен с други преживявания, емоции и окрилен с моите собствени мечти. се дали пиша по спомен а прочетеното, или пък то е потопено в ен и самó се ише по спомен от ат .
нигата, нигата ! – тя ме кара да пиша така, сякаш ако мога, ей сега бих те грабнал и бих те метнал в нея самата … че как иначе ще ме разбереш защо бяха тия гозби и чорби, защо стъкмих целия тоя буламач и защо се опитах да редставя Ники като колобър ред казан с бълбукаща течност, нимателно прибавящ одправки в него? ак иначе ще очувстваш нуждата да наречеш автора на тези ниги « Ники », есто Теллалов, иколай ири « », есто Теллалов, иколай ила?
а, недей се хвърля направо на бонбона, все пак. очни от разказа а него, ини през ругите е сотии, оито ти дарява милият готвач, изяж озбата, той сам е си дойде накрая. 🙂
, такова змейско и прегръщащо ми е сега отвътре!